Захари Карабашлиев за книгата „Лили“: Това е изключителен принос към колективната памет
Книгата и документалния филм „Лили“ на журналиста Георги Тошев бяха представени тази вечер в софийското кино „Одеон“. „Този документален филм е естествено визуално продължение на книгата със същото заглавие. Книгата, която открехна завесата към една по-неразказана, по-непозната, по-забравена или, може би, забранена дори, Лили. Това са страници от живота на Лили Иванова. Нека да го кажа много ясно – страници от живота на изключителната Лили Иванова и още по-ясно – на неповторимата Лили“, каза писателят Захари Карабашлиев, главен редактор на издателството – „Сиела“. По думите му Лили Иванова е артист, чийто живот „няма как да бъде разказан в нито една книга, без значение какъв брой страници и колко глави е, нито пък показан в филм или сериал, без значение колко епизода“. „Това, което Георги Тошев прави, без значение дали е филм, очерк, книга, и без значение дали ще е за Стефан Данаилов, Татяна Лолова, Катя Паскалева, Невена Коканова, или в случая Лили, е изключителен принос към колективната памет. Към нашата колективна памет за истинските, стойностните български творци. Тези, без които ние не можем, и тези, без които ние нямаше да бъдем тук заедно в тази зала“, каза Карабашлиев. Екипът на „Сиела“ е този, който ме провокира, накара, търпеливо изчака да напиша тази книга, каза Георги Тошев. „Аз се бях отказал и никога нямаше да я напиша. Не защото не изпитвам респект към Лили Иванова, не защото не я познавам още от детските си години, не защото на приливи и отливи нейната врата е била отворена метафорично към мен, но и затваряна под носа. Но това е част от характера на Лили Иванова, за което може да имаме и да изпитваме само респект. По-важното е, че работата върху тази книга започна от много отдавна в разговори със „Сиела“, които са едни от моите издатели. Те издадоха първите ми книги, продължаваме да работим заедно. За мен беше много ценно, че те имаха търпението да ме изчакат, защото аз започвах и се отказвах“, разказа Тошев. „Лили Иванова ви поздравява и благодаря за уважението към нея. Защото аз успях да я чуя. Въпреки, че днес между Лили и по-обикновените хора, които звъним, обикновено вдигат други хора,. Но това е част от живота на една звезда. За мен беше ценно, че тогава тя много хареса един филм, който аз много не харесах, а аз го бях направил. Не го харесах не защото Лили Иванова е по-добра или по-лоша, защото просто тя и екипът много се намесвах. И всъщност това не беше моят филм, а беше представата на нейния екип как трябва да изглежда Лили Иванова. И когато и с нея говорехме да напиша книга и започнах да събирам документи, да правя интервюта – не само с Лили Иванова, а с много други личности, защото книгата нито е автобиографична, нито е биографична, книгата е документална. А това е абсолютно друг жанр. Тогава аз казах: Тази книга ти няма да я прочетеш. И тук настана естественото напрежение между звездата и човекът, който има някакви претенции към нейния живот, защото то така изглежда. Мина време, тя беше склонна, срещахме се, записвахме я, снимахме... Но Лили има едно качество и недостатък – изведнъж неща, които са създадени, просто да отидат в кошчето. И тогава аз се отказах. Но продължих тайно да се надявам, че един ден ще има повод да разкажа поне нещата, които съм събрал“, каза Георги Тошев. Той благодари специално на редактора на книгата Веселина Седларска: „Един изключителен човек, писател, журналист, който не познавах лично, а само през неговото творчество. На този изключителен човек тайно изпратих 20 реда от книгата, с надежда да ми каже, че за нищо не става. Но тя ми каза: „Не съм от най-ревностните почитатели, Георги, но ми е толкова интересно, че искам да продължиш да пишеш“. И това беше толкова обезкуржаващо за мен, който в този момент имах 730 други проекта. Затова седнах, събрах се, и добре че през годините бях поработил. Добре, че тайничко съм си събирал материали през годините материали, с надеждата един ден книгата се случи“. „Книгата е такава, каквато е. В книгата има много документи. Както каза един мой студент, защото им давам тайно и те да четат, за да ми дават обратна връзка, защото са друго поколение – „Благодаря Ви, аз не слушам Лили Иванова. Но изпитвам уважение, защото цялото ми семейство – плочи, касетки – всичко е Лили Иванова. Сватби, погребения – всичко минава с нейната музика. Но не я, не е моята музика. Но ви благодаря, защото разбрах нещо за времето, в което се живели моите баба и дядо, моите родители“. И това за мен е много ценно, защото Лили Иванова е героят, най-публичната, най-голямата звезда, която използвам, за да разкажа за времето“, каза Георги Тошев. „Нищо не е случайно за тази премиера. Искам да благодаря на една жена – Албена Русева. Това е дъщерята на големия български композитор Тончо Русев. Днес се навършват седем години, откакто си отиде този изключителен човек, който имах честа да познавам и един от най-големите български композитори. Казвам това, защото тази книга е за тях. Лили Иванова, без Тончо Русев, без Дамян Дамянов, без Александър Йосифов, без Митко Щерев, нямаше да е Лили Иванова“, каза още Георги Тошев. „Филмът не е книгата, но филмът е и книгата. Ако не беше „Сиела“, този филм нямаше да го има. Защото намирането на редки кадри е лесно, но въпросът е те да бъдат легализирани, платени и това е един много дълъг процес. А моите приятели от „Сиела“ застанаха зад тази идея, защото те съхраняват късчета памет. Не само с моите книги, а с книгите, които издават. И това е много важно във времето на безпаметност, в което живеем. Така че да събираш късчета памет, вече и аудиовизуално, е част от голямата мисия на големите издатели“, добави Тошев. По думите му във филма Лили Иванова разрушава образ, който много от нейните ласкатели искат да създадат – недостъпната, лошата, надменната. „Лили Иванова позволи да бъде заснета буквално в стилистиката на риалити/документалния телевизионен жанр. И това е много ценно, защото тя е по-жива отвсякога. Лили Иванова е много по-голяма, защото, освен че има привилегията да живее в три епохи, има характера, концентрацията, понякога и проклетията, да надживее и да надбяга времето по начин, по който само тя умее“, каза Тошев. „Независимо дали харесваме първите или последните песни, не можем да отречем тя е явление, което реабилитира българския език. Сещам за двама души, които така изговарят българските думи. В музиката това е Лили Иванова, в театъра това е Мариос Гуркински. Те дават толкова много смисъл и плътност на думите“, каза Георги Тошев.
|
|
Литературен обзор
Тя печели милиони последователи в интернет, но една тайна от 1980 г. може да промени всичко
Романът "Ерата на Водолея", написан от италианския автор Фабио Бака (Fabio Baca) и издаден през септември 2025 г., е завладяваща история, разположена между Милано и Лугано. Главната героиня, Хлоя Лушер, е привлeкателна жена на тридесет и девет години, но изгле ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Двуезичието като предимство, а не пречка
Книгата "Билингвалният мозък" на Антонела Сораче (Antonella Sorace), Мария Гарафа (Maria Garraffa) и Мария Вендер (Maria Vender), публикувана през 2020 година, представлява значимо научно изследване, което обобщава важни резултати от съвременните изследвания в ...
Валери Генков
|
„Обичате ли Брамс?“: Литература и кино в дискусия на Френския институт в София
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
„Само тази България“ ли е всичко, което Елка Няголова иска да сподели?
Елка Няголова, българска поетеса и авторка на множество литературни произведения, е носител на редица международни и национални награди. Няголова е завършила Софийския университет и е известна с богатото си творчество, което включва над 20 поетични книги и ром ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
9 интересни произведения на фикцията, които съчетават текст с фотографии
Съществува един особен чар в книгите, които съчетават текст с фотографии. Те предизвикват читателя да разгледа историята от различни ъгли, подобно на това как всяка снимка носи в себе си множество разкази. Възможността да се открият нови детайли и различни ист ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Разрушителното десетилетие: истината за 1980-те през погледът на Коделупи
Книгата "Фантастичните осемдесет" на социолога Вани Коделупи е опит да се представят осемдесетте години в нова светлина, далеч от негативната стигматизация. Той успява да направи това, като предлага критичен поглед, който надминава обикновените мемоари за "най ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Камила Барнс разкрива сложността на семейството в дебютния си роман "Обичайното желание да убиеш"
Валери Генков
|
На бюрото
Младежки мол в Габрово: Таланти, предприемачески дух и благотворителност в едно събитие
Валери Генков
|
На 22 март 2026 г. в Габрово ще се проведе събитие, насочено към младежите, които желаят да демонстрират своите таланти и предприемачески умения. Организаторите канят млади хора да се включат в инициативата, която ще преобрази пространството в младежки „мол“. Посетителите ще имат възможност да разгледат и закупят разнообразие от продукти, услуги и творчески проекти, създадени от млади ...
|
Авторът и перото
Вивиян Крумова разказва за силата на 50-годишните в „Един (не) обикновен живот“
Валери Генков
|
|
22:20 ч. / 10.04.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 6183 |
|
Книгата и документалния филм „Лили“ на журналиста Георги Тошев бяха представени тази вечер в софийското кино „Одеон“.
„Този документален филм е естествено визуално продължение на книгата със същото заглавие. Книгата, която открехна завесата към една по-неразказана, по-непозната, по-забравена или, може би, забранена дори, Лили. Това са страници от живота на Лили Иванова. Нека да го кажа много ясно – страници от живота на изключителната Лили Иванова и още по-ясно – на неповторимата Лили“, каза писателят Захари Карабашлиев, главен редактор на издателството – „Сиела“.
По думите му Лили Иванова е артист, чийто живот „няма как да бъде разказан в нито една книга, без значение какъв брой страници и колко глави е, нито пък показан в филм или сериал, без значение колко епизода“.
„Това, което Георги Тошев прави, без значение дали е филм, очерк, книга, и без значение дали ще е за Стефан Данаилов, Татяна Лолова, Катя Паскалева, Невена Коканова, или в случая Лили, е изключителен принос към колективната памет. Към нашата колективна памет за истинските, стойностните български творци. Тези, без които ние не можем, и тези, без които ние нямаше да бъдем тук заедно в тази зала“, каза Карабашлиев.
Екипът на „Сиела“ е този, който ме провокира, накара, търпеливо изчака да напиша тази книга, каза Георги Тошев. „Аз се бях отказал и никога нямаше да я напиша. Не защото не изпитвам респект към Лили Иванова, не защото не я познавам още от детските си години, не защото на приливи и отливи нейната врата е била отворена метафорично към мен, но и затваряна под носа. Но това е част от характера на Лили Иванова, за което може да имаме и да изпитваме само респект. По-важното е, че работата върху тази книга започна от много отдавна в разговори със „Сиела“, които са едни от моите издатели. Те издадоха първите ми книги, продължаваме да работим заедно. За мен беше много ценно, че те имаха търпението да ме изчакат, защото аз започвах и се отказвах“, разказа Тошев.
„Лили Иванова ви поздравява и благодаря за уважението към нея. Защото аз успях да я чуя. Въпреки, че днес между Лили и по-обикновените хора, които звъним, обикновено вдигат други хора,. Но това е част от живота на една звезда. За мен беше ценно, че тогава тя много хареса един филм, който аз много не харесах, а аз го бях направил. Не го харесах не защото Лили Иванова е по-добра или по-лоша, защото просто тя и екипът много се намесвах. И всъщност това не беше моят филм, а беше представата на нейния екип как трябва да изглежда Лили Иванова. И когато и с нея говорехме да напиша книга и започнах да събирам документи, да правя интервюта – не само с Лили Иванова, а с много други личности, защото книгата нито е автобиографична, нито е биографична, книгата е документална. А това е абсолютно друг жанр. Тогава аз казах: Тази книга ти няма да я прочетеш. И тук настана естественото напрежение между звездата и човекът, който има някакви претенции към нейния живот, защото то така изглежда. Мина време, тя беше склонна, срещахме се, записвахме я, снимахме... Но Лили има едно качество и недостатък – изведнъж неща, които са създадени, просто да отидат в кошчето. И тогава аз се отказах. Но продължих тайно да се надявам, че един ден ще има повод да разкажа поне нещата, които съм събрал“, каза Георги Тошев.
Той благодари специално на редактора на книгата Веселина Седларска: „Един изключителен човек, писател, журналист, който не познавах лично, а само през неговото творчество. На този изключителен човек тайно изпратих 20 реда от книгата, с надежда да ми каже, че за нищо не става. Но тя ми каза: „Не съм от най-ревностните почитатели, Георги, но ми е толкова интересно, че искам да продължиш да пишеш“. И това беше толкова обезкуржаващо за мен, който в този момент имах 730 други проекта. Затова седнах, събрах се, и добре че през годините бях поработил. Добре, че тайничко съм си събирал материали през годините материали, с надеждата един ден книгата се случи“.
„Книгата е такава, каквато е. В книгата има много документи. Както каза един мой студент, защото им давам тайно и те да четат, за да ми дават обратна връзка, защото са друго поколение – „Благодаря Ви, аз не слушам Лили Иванова. Но изпитвам уважение, защото цялото ми семейство – плочи, касетки – всичко е Лили Иванова. Сватби, погребения – всичко минава с нейната музика. Но не я, не е моята музика. Но ви благодаря, защото разбрах нещо за времето, в което се живели моите баба и дядо, моите родители“. И това за мен е много ценно, защото Лили Иванова е героят, най-публичната, най-голямата звезда, която използвам, за да разкажа за времето“, каза Георги Тошев.
„Нищо не е случайно за тази премиера. Искам да благодаря на една жена – Албена Русева. Това е дъщерята на големия български композитор Тончо Русев. Днес се навършват седем години, откакто си отиде този изключителен човек, който имах честа да познавам и един от най-големите български композитори. Казвам това, защото тази книга е за тях. Лили Иванова, без Тончо Русев, без Дамян Дамянов, без Александър Йосифов, без Митко Щерев, нямаше да е Лили Иванова“, каза още Георги Тошев.
„Филмът не е книгата, но филмът е и книгата. Ако не беше „Сиела“, този филм нямаше да го има. Защото намирането на редки кадри е лесно, но въпросът е те да бъдат легализирани, платени и това е един много дълъг процес. А моите приятели от „Сиела“ застанаха зад тази идея, защото те съхраняват късчета памет. Не само с моите книги, а с книгите, които издават. И това е много важно във времето на безпаметност, в което живеем. Така че да събираш късчета памет, вече и аудиовизуално, е част от голямата мисия на големите издатели“, добави Тошев.
По думите му във филма Лили Иванова разрушава образ, който много от нейните ласкатели искат да създадат – недостъпната, лошата, надменната. „Лили Иванова позволи да бъде заснета буквално в стилистиката на риалити/документалния телевизионен жанр. И това е много ценно, защото тя е по-жива отвсякога. Лили Иванова е много по-голяма, защото, освен че има привилегията да живее в три епохи, има характера, концентрацията, понякога и проклетията, да надживее и да надбяга времето по начин, по който само тя умее“, каза Тошев.
„Независимо дали харесваме първите или последните песни, не можем да отречем тя е явление, което реабилитира българския език. Сещам за двама души, които така изговарят българските думи. В музиката това е Лили Иванова, в театъра това е Мариос Гуркински. Те дават толкова много смисъл и плътност на думите“, каза Георги Тошев.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Кой казва, че самураите са само в миналото пита Елизабета Памела Петролати
"Самурай и Рю. Човекът и драконът" е поетичен сборник на италианската поетеса, социоложка и преподавателка Елизабета Памела Петролати. Книгата, носи подзаглавие "Човешките и митологичните защити". В нея авторката ни повежда на поетично пътешествие, което ...
|
Избрано
Джулиан Барнс премества границите на всяка улица и всяка страница
Departure(s) е новата творба на Джулиън Барнс, като в нея се усеща характерният му елегантен, почти хирургически прецизен стил на писане. Книгата се движи между спомена и съвременността, между пътуването във физически и емоционален смисъл, като изследва как ...
|
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
|
Ако сте поропуснали
Серджо Троизи открива града, където магията и отровата вървят ръка за ръка
Серджo Троизи (Sergio Troisi) е автор на книгата "Палермо, разказ за един град в 100 произведения" (Palermo, racconto di una citta in 100 opere), която излезе през 2025 година. Тази творба е поредното доказателство за неговата дълбока ангажираност с ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |